Има един стар политически трик. Не е нужно да решиш проблема. Достатъчно е хората да повярват, че си започнал да го решаваш.

Точно това се случи в Ивайловград.

Само няколко дни преди парламентарните избори кандидатът за народен представител Светлана Митошева публикува във Facebook, че е изпратено писмо от Министерството на регионалното развитие до Министерството на външните работи. Темата беше болезнена за местните земеделци - ограничението за движение на тежкотоварни автомобили над 3,5 тона към граничния пункт Ивайловград - Кипринос.

Посланието беше ясно, проблемът е разпознат, институциите работят... очаквайте решение.

Дори беше обещан входящият номер на писмото.

Само че държавата не се ремонтира с входящи номера.

Хронологията

14 април

Появява се публикацията и се обяснява, че е изпратено писмо и че ще се настоява ограниченията да бъдат преразгледани. За хората в района това звучи като начало на решение.

Следват изборите.

Светлана Митошева вече е народен представител, минават седмици, после месеци.

И какво се променя?

Нищо.

Днес

Земеделците вече не пишат коментари във Facebook, те изкарват тракторите, блокират граничния пункт и настояват същото ограничение да бъде премахнато.

Тоест проблемът, който предизборно беше представян като въпрос, по който институциите вече работят, продължава да съществува.

Знакът "3,5 тона" още е там, камионите все още не преминават, земеделците продължават да плащат по-скъп транспорт.

Това не е просто знак

Политиците често представят подобни казуси така, сякаш някой чиновник е забравил да премести една табела. Само че въпросният знак не е декоративен елемент.

Ако действително ще бъде премахнат, възникват редица въпроси.

Има ли техническа оценка на пътя?

Има ли осигурено финансиране, ако инфраструктурата се нуждае от укрепване?

Как ще се организира контролът върху тежкотоварния трафик?

Каква е позицията на гръцката страна, след като става дума за международен граничен пункт?

Това са въпросите, които определят дали едно решение е реалистично.

Не дали е изпратено писмо.

Политиката на символите

Днес почти всяка политическа криза се решава по един и същи начин.

Снимка, публикация, пресконференция, писмо и... след това настъпва тишина.

Когато реалният проблем остане нерешен, вината винаги се оказва някъде другаде.

Министерството.

Другата институция.

Другото правителство.

Другата държава.

Но никога политикът, който преди изборите е създал впечатлението, че решението е въпрос на дни.

Земеделците не се интересуват от входящи номера

За производителите в района няма значение колко писма са изпратени. Тях ги интересува дали могат да извозят продукцията си до най-близкия пазар, дали транспортът ще бъде по-евтин, дали ще останат конкурентоспособни.

Тези въпроси не се решават с публикации във Facebook.

Решават се с инфраструктура, международни договорености, административни процедури и бюджет.

Истинският въпрос

Никой не спори, че проблем има.

Никой не спори, че земеделците търпят загуби.

Въпросът е друг.

Защо преди изборите се създава впечатление, че решението е почти готово, а след изборите хората отново са принудени да блокират границата, за да бъдат чути?

Ако писмото е било началото на реална промяна, защо към днешна дата резултатът е същият?

Защо знакът още стои?

Защо протестът изобщо се налага?

Политиката не трябва да се измерва с броя изпратени писма, а с резултатите, защото за хората в Ивайловград няма значение кой е получил входящ номер.

Има значение единствено дали животът им е станал по-добър.

Към момента фактите показват, че ограничението, срещу което те протестираха преди изборите, продължава да бъде причина за недоволство и днес. Именно това поражда въпроса дали предизборните обещания са били последвани от достатъчно ефективни действия или са останали предимно политическо послание.