Какво общо има една война между Иран и САЩ с човека в Хасково, който утре ще запали колата си и ще отиде на работа? На пръв поглед... нищо. Ормуз е на хиляди километри, Иран е далеч, а геополитиката изглежда като игра за президенти, генерали и дипломати.

Само че геополитиката има едно неприятно последствие... накрая изпраща сметката на обикновения човек.

Иран и Оман говорят за възможен корабен маршрут през Ормузкия проток, но Техеран едновременно заявява, че няма да възстанови нормалното корабоплаване, докато САЩ и съюзниците им не изпълнят поставените условия. Междувременно продължават съобщенията за атаки срещу търговски кораби.

Това означава едно: кризата не е приключила.

А Ормуз не е просто географска точка. През този тесен морски коридор минава огромна част от световната търговия с петрол и газ. Ако корабите не могат да преминават нормално, цената на енергията тръгва нагоре, а след нея тръгват транспортът, производството, храните и всички останали цени.

Така една ракета, изстреляна в Персийския залив, може след няколко седмици да се появи като по-висока цена на бензина в България. А след това... като по-скъп хляб.

Това е частта, която политиците рядко обичат да обясняват.

Защото когато говорят за „стратегически интереси“, „международен ред“ и „геополитическа сигурност“, сметката звучи абстрактно. За българина обаче тя не е абстрактна. Тя е касовата бележка от магазина, тя е цената в колонката на бензиностанцията, тя е месечната вноска по кредита.

Европа вече плаща висока цена за ястребовата си политика срещу Русия. Сега е изправена пред нов риск, вместо да намалява енергийните разходи и да връща конкурентоспособността си, отново да се сблъска с енергиен шок.

А България? България е малка и няма никакво влияние върху това дали един кораб ще премине през Ормуз, но всичко това ще има влияние върху това колко ще платим за последствията.

И тук трябва да зададем един неудобен въпрос:

Докога европейските граждани ще плащат цената на решения, взети от хора, които никога няма да усетят тази цена?

Защото когато енергията поскъпне, политикът няма проблем да напълни резервоара си. Когато храната поскъпне, той няма проблем да напълни количката си. Когато лихвите останат високи, той няма проблем с ипотеката.

Проблемът е за човека, който брои парите си в края на месеца.

И точно затова Ормуз трябва да ни интересува. Не защото трябва да избираме страна в чужда война, не защото трябва да вярваме сляпо на Вашингтон, Техеран, Брюксел или Москва, а защото трябва да разберем простата истина:

Когато големите държави си играят на геополитика, малките хора плащат крайната цена.

Може да не знаеш къде е Ормузкия проток, но ако кризата там продължи, много скоро ще разбереш къде е.

В портфейла ти.