Нека бъдем абсолютно ясни: БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА Е АБДИКИРАЛА, няма я, изчезнала е, изпарила се е в джобовете на същите онези самодоволни, вечно ухилени, безсрамни лица, които от 25 години смучат жизнените сокове на народа — хора като Бойко Борисов, Делян Пеевски и цялата им орда от хрантутници, назначени олигарси и престъпници в костюми.

Опитват се да ни внушат, че държавата функционира, че има институции, че се извършват “реформи”, че “работят по въпроса”, но това е лъжа. Очевидна, прозрачна и нагла, защото държавата — истинската държава — не съществува.
Тя се е превърнала в личен инструмент за забогатяване на шепа самозабравени хищници. Всеки сектор е в разпад: здравеопазване — съсипано, съдебна система — подчинена, вътрешен ред — декоративен, икономика — превзета от монополи и картели. Но най-страшното, най-смразяващото в тази национална трагедия, е унищожението на българското образование.

Образованието - стратегическа цел на разрухата

Питате се защо? Защо мутрите мразят образованието?
Защото необразован народ не задава въпроси. Той не чете документи, не ходи на избори, не разбира кога го лъжат. Такъв народ се управлява лесно със зрелища, с лозунги, с жълти новини и евтини обещания. Това е народ без памет, без воля, без бъдеще.
През последните 20 години в България са затворени над 1 400 училища. !!! Хиляда и четиристотин !!! Това не е “реформа”, а погром целенасочен, стратегически, престъпен.

А сега чуйте това:
През 1942 г. България достига пик от над 10 500 училища. Десет хиляди и петстотин – във всяко село, във всяка махала, там където е имало живот, имало е и училище.
И какво имаме днес? Под 2 000 училища. Повтарям: по-малко от 2 000. Това е колапс от исторически мащаб. Такъв срив няма дори по време на война.

Да се върнем назад: как ни унищожиха?

След 1944 г. училищната мрежа се реорганизира. Да, броят на училищата намалява, но капацитетът и качеството се повишават. Създават се техникуми, средни училища, гимназии, професионални паралелки. Децата учат, четат, създават, строят бъдещето на тази държава.
След 1989 г. започва обратното. Вместо да пазим и надграждаме най-силното си оръжие образованието, ние го разрушихме.
А от 2000 насам... започва истинската катастрофа. Демографска, административна и морална. Села без деца, общини без училища, хиляди млади българи без достъп до нормално образование. И най-лошото... никой не поема отговорност.

А къде са парите?

И сега внимавайте!
Същата държава, която няма средства за поддръжка на едно селско училище с 20 деца, отпуска стотици милиони за “иновации”, дигитализация и “европейски проекти”, които реално се превръщат в поръчки за приближени фирми. Кабели за интернет в училища, които вече не съществуват, таблети за класни стаи, в които няма ученици. А директорите? Партийни назначения. Безконтролни. Безнаказани.

Децата ни не знаят кога е създадена България, не могат да напишат едно изречение без правописна грешка. А знаят наизуст песните на Азис и Галена и какъв е последният тренд в TikTok. Това ли е нашето бъдеще?

Това вече не е само криза, това е въпрос на национална сигурност.

Образованието не е просто “сектор”. То е гръбнакът на всяка нация. Ако го пречупиш — пречупваш цялата държава.
А когато образованието умира, умира всичко друго с него: икономиката, културата, армията, науката, моралът.
Днес сме свидетели на последните етапи на това измиране. Децата ни изчезват. Буквално и преносно. Обезлюдени училища. Унищожени общности. Обречени поколения.

Кой е виновен?

Бойко Борисов – бивш министър-председател с над десет години управление, през което училищата изчезваха, а той си раздаваше кюлчета злато.
Делян Пеевски – задкулисен властелин, превърнал институциите в бухалка за неудобните и чадър за приближените.
Министри, директори, чиновници и “експерти”, които знаят какво се случва и си мълчат.

Докога?

Ние, българите, сме търпелив народ, понякога  прекалено търпелив, но историята ни е доказала едно, че когато ножът опре до кокала, ние ставаме.
И днес ножът не е просто до кокала, той реже вече кости, мозък и душа.
И ако и сега не се събудим, заслужаваме онова, което ни очаква. А то е ясно... страна без народ, територия без бъдеще.

Стига, време е да си върнем достойнството, да си върнем децата... да си върнем държавата.
България може да бъде спасена, но само ако първо спасим умовете си.

Присъединете се към нашата общност в Telegram тук

Подкрепете свободното издание на Красиво Хасково! Дарете еднократно избрана от вас сума [тук] или станете абонат за 10 лв/месец [тук]. Благодарим!