Има една стара максима, която гласи, че институциите съществуват, за да защитават гражданите. Но какво се случва, когато съдът, последната бариера срещу произвола, на практика влиза в ролята на защитник на държавно дружество?
Точно това се случи в Хасково, където Административният съд, в лицето на съдия Цветомира Димитрова, остави без разглеждане жалба на гражданин, подадена срещу мълчаливия отказ на отговор на „ВиК – Хасково“.

Как започва всичко?

През юли тази година Христо Петров подава заявление до ВиК – Хасково с поредица от важни въпроси:

Защо продължава водният режим в село Александрово?

Какво е реалното състояние на мрежата?

Къде отиват парите за инвестиции?

Защо се изпращат фактури на хора, които нямат вода?

Дали управителят на дружеството г-н Ненко Дервенков е готов да застане лице в лице с жителите?

Какво казва законът?

Чл. 28, ал. 1 ЗДОИ – отговор до 14 дни.
Чл. 40 ЗДОИ – отказът, включително и мълчаливият, подлежи на съдебен контрол.
Просто, ясно, категорично.

Какво направи ВиК-Хасково?

Изпратили „отговор“, но не по електронната поща, не чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ).
А на… ул. „Доган Хисар“ 10, aдрес, който Христо никога не е посочвал, никога не е обитавал, няма нищо общо с него.

Тоест, те са „пратили“ писмо на адрес, който са си измислили и това за тях е равносилно на отговор.

В заявлението ясно е вписан само електронен адрес за контакт и то е подадено чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ), но вместо да използва официалния канал или посочения e-mail, дружеството е „пратило“ писмо на някакъв произволен адрес.

И как реагира съдът?

Вместо да види очевидното, че реално отговор няма, защото г-н Петров не е получил нищо, съдът решава, че отговорът бил „изпратен“ в срок, следователно мълчалив отказ няма.
С други думи: не е важно дали си получил отговор. Важно е дали институцията твърди, че е пратила нещо… някъде, дори на несъществуващ адрес.

Цитираме:
„На жалбоподателя е предоставен изричен отговор с изх. №ХХХХ от 23.07.2025 г., изпратен с писмо от 24.07.2025 г.“
И още:
„Обстоятелството, че няма данни този отговор да е получен, не води на извода, че е налице мълчалив отказ.“

Преведено: Не е важно дали си получил отговора, важно е дали ВиК казва, че го е изпратило.

СЕРИОЗНО?!!

Това правосъдие ли е или прикриване?

Така Административният съд – Хасково оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството.
Преведено на човешки език: съдът казва на гражданина – „ти си длъжен да приемеш, че си получил отговор, дори да не си го виждал, защото ние вярваме на ВиК, не на теб“.

Какво казва законът: „Отговорът се връчва на заявителя, на посочения от него адрес или по електронен път.“

И какво казва съдът: „Няма значение дали е връчен. Достатъчно е да е изпратен някъде.“

Къде е интересът на обществото?

Вместо да бъде арбитър и защитник на обществения интерес, съдът на практика легитимира една схема: институциите могат да твърдят, че са ти „пратили“ отговор, без да са го направили по законния начин, и съдът ще застане зад тях.
Това не е просто правен абсурд, а това е опасен сигнал, че законът не важи еднакво за всички, че ВиК може да държи хората без вода, да им праща фактури за несъществуваща услуга и после да се прикрива със съдебни решения.

Какво означава това за всички нас?

Че утре всяка държавна фирма може да си напише произволен адрес, да прати писмо в празното пространство и после да твърди: „ние отговорихме“.
А съдът ще каже: „Да, вярваме ви.“

Оставаме с впечатлението, че съдът не е на страната на гражданите, че институциите се защитават една друга, че вместо справедливост, получаваме отказ от правосъдие.

И тук идва големият въпрос – ако съдът се превръща в адвокат на ВиК, кой тогава ще защити хората?

Гледайте видеото, за да се посмеете над отговорите от ВиК - Хасково.

Присъединете се към нашата общност в Telegram тук

Подкрепете свободното издание на Красиво Хасково! Дарете еднократно избрана от вас сума [тук] или станете абонат за 10 лв/месец [тук]. Благодарим!