"През последните месеци многократно бяхме поставяни в ситуация да гласуваме по предварително наложени политически линии, които не отразяват нито нашите убеждения, нито интересите на гражданите на Пловдив“ - Това казват в свое прессъобщение съветниците напуснали групата на "Възраждане" в Общински съвет - Пловдив.

Те няма да излезнат от Общинския съвет, а създават своя група под името "Свободен избор"

За следяшите процесите в нашата политика това напускане не е просто местен конфликт, а директно отразява централизирания и авторитарен модел на управление в партия "Възраждане“, където местните представители са принудени да следват директиви, несъвместими с нуждите на местните хора, на които са се зарекли да служат.

Случаят в Пловдив е пореден сериозен признак за вътрешни проблеми в "Възраждане“ за кратко време. Подобен случай имаше 2024-та година в Столична Община. Тогава четирима от седемте съветници на партията бяха отстранени от партията, след като подкрепиха кандидат за председател на Съвета, различен от официалната партийна линия . Този инцидент доведе до разпускането на парламентарната им група в столицата.

Тези последователни събития рисуват картина на партия, която не толерира независимата мисъл, а налага строга дисциплина, дори когато тя е в разрез с местните интереси и волята на самите избрани представители.

Проблемът с неотчитането на местните интереси и авторитарните структури не е уникален за "Възраждане“, а е симптом на по-дълбока криза в българската политическа система, която често се описва като "мафиотска държава“.

Когато партиите функционират предимно като затворени клубове, служещи на корпоративни или лични интереси, а не на обществото, те се превръщат де-факто в престъпни групировки. Решението на пловдивските съветници да се "освободят от зависимостта“ към такава система е естествен отговор на срива на доверието в политическите институции.

Напускането на групата на "Възраждане“ в Пловдив, малко след като подобно нещо се случи и в София, е важен сигнал. То показва, че дори в условията на силно централизирани и авторитарни партийни структури, има място за гражданска позиция и свободна воля.

Създаването на група "Свободен избор“ е пример за това как местните политици могат да преценят, че работата за своите избиратели и родния град е по-висша цел от сляпата вярност на партийната диктатура. Това е малка, но важна крачка към разбиването на модела на "мафиотската“ политика и възстановяване на доверието в местното самоуправление. Дали този процес ще се разпростре и в националния парламент, остава да видим, но симптомът е безспорен.