Виктор Франкъл, австрийският психиатър и оцелял от Холокоста, създава една от най-въздействащите книги на XX век, озаглавена „Човекът в търсене на смисъл“. И ако някога сте си мислили, че сутрешната ви загуба на интернет е екзистенциална криза, Франкъл е тук за да постави нещата в перспектива.

Франкъл ни пренася в ужасяващата действителност на концентрационните лагери през Втората световна война, където хората са били сведени до най-базовите си нужди и на границата между живота и смъртта. И все пак, както той отбелязва с проницателна точност: „Всичко може да бъде отнето от човека, освен едно – последната от човешките свободи - да избере своето отношение при всякакви обстоятелства.“ С други думи, дори когато животът се разпада като лоша сапунена опера, изборът да запазим достойнството си е изцяло наш.

Франкъл ни показва, че смисълът не е нещо, което пада от небето или се поднася с лъскава панделка. Той е нещо, което откриваме в малките неща – приятелско рамо, вътрешна сила или цел, по-голяма от самите нас. Тази философия прераства в неговата терапевтична практика, логотерапията – метод, който обяснява защо можем да изтърпим дори три часа в опашка за кафе, ако знаем, че кафето е наистина добро.

Но нека не се заблуждаваме. Тази книга не е наръчник за самопомощ, който ни учи как да постигнем просветление за три минути. Тя е сурова, честна и понякога плашещо реална. И все пак Франкъл успява да вплете хумор, топлина и дори нотка на ирония – които ни показват, че човешкият дух е неизчерпаем източник на надежда.

„Човекът в търсене на смисъл“ е една от онези редки книги, които ще ви накарат да се замислите за живота, смъртта и какво точно правите с времето си (може би прекалено много ТикТок?). Това е четиво, което макар и тежко, ни поднася едно просто послание - когато всичко друго се разпада, смисълът ни крепи.

Ако искате книга, която ще разтърси представите ви, ще ви натъжи и едновременно ще ви вдъхнови, това е тя. Прочетете я и кой знае, може би ще откриете, че смисълът на живота е по-близо отколкото си мислите. Или поне, че е важно да не падаме духом, дори когато изчезне интернета.

Присъединете се към нашата общност в Telegram тук