Има един въпрос, който управляващите в Хасково очевидно не обичат да задават или не искат:

Какво има под новия асфалт?

Защото отгоре всичко изглежда прекрасно. Машини, валяци, прясно положен асфалт, лъскав булевард, снимки и усмивки, абе ... европейска цивилизация.

Само че Хасково има един ОСНОВЕН проблем.

ВОДАТА.

Водният цикъл на града е остарял, мрежата е амортизирана, а загубите по водопреносната система от години са огромен проблем. А да не споменаваме за ... качеството на “питейната” вода.

И тук вече идва въпросът, който всеки нормален стопанин би задал:

Ако знаеш, че утре трябва да сменяш водопровода под този булевард... защо го асфалтираш днес?

Защото има два начина да управляваш един град. Първият е да мислиш като негов собственик. Първо оправяш това, което е под земята, после оправяш това, което е над земята и чак тогава слагаш новия асфалт.

Вторият начин е много по-удобен. Първо правиш нещо, което всички виждат. Асфалт, много асфалт, сега, преди избори. А когато след време някой реши най-после да оправи водопровода? Няма проблем, разкопаваме чисто новия асфалт, сменяме тръбите, после асфалтираме отново и... ГРАЖДАНИТЕ ПЛАЩАТ ДВА ПЪТИ.

Но има и нещо още по-интересно.

ПРЕДСТОЯТ МЕСТНИ ИЗБОРИ!

И когато предстоят избори, политиците изведнъж откриват особена любов към инфраструктурата, която се вижда отдалеч. Булеварди, плочки, бордюри, осветление. Всичко, което може да бъде показано на снимка. Защото една сменена тръба на три метра под земята не прави хубав предизборен клип, но чисто нов булевард? О, това вече е друго. Може да бъде представен като доказателство колко много е направено.

Само че има един неприятен детайл.

Асфалтът не тече от чешмата, или можем да кажем, че “водата” прилича на асфалт.

Хасково има нужда преди всичко от работеща водоснабдителна система и ако днес се асфалтира улица, под която утре трябва да се сменят водопроводи, това не е модернизация.

Това е отлагане на проблема срещу нова сметка.

И тук стигаме до най-съществената част.

Община Хасково отново възлага огромни инфраструктурни дейности на едни и същи познати компании и на фирми, които през годините постоянно се появяват около най-големия пай от обществените поръчки. Разбира се, това само по себе си не доказва нарушение, но поражда един напълно законен и напълно нормален въпрос:

Защо винаги едни и същи?

И още един:

Кой печели най-много от този модел?

Защото когато общественият ресурс се превръща в асфалт, бетон и плочки непосредствено преди избори, гражданите имат право да питат не само колко струва, а и защо точно сега.

Ако Хасково има проблем с водата, започваш с водата, не с... асфалта. Ако под улицата има тръби, които трябва да бъдат сменени, сменяш тръбите, не асфалтираш върху тях и не оставяш сметката за следващия кмет. Защото някой ден може да дойде човек, който действително иска да оправи Хасково и тогава ще трябва да направи нещо изключително скъпо:

Да разкопае чисто новия булевард, да смени тръбите, да го асфалтира отново и да обясни на гражданите защо трябва да платят още веднъж за нещо, което вече са платили.

Това е разликата между управление и управление до следващите избори. Едното строи град, другото строи предизборна декорация. И докато гледаме новия асфалт, нека започнем да мислим като стопани на нашия град, защото истинският проблем на Хасково не е това, което виждаме.

Истинският проблем е това, което е под краката ни.

А там няма камери, няма ленти за рязане, няма предизборни снимки и няма кой да аплодира.

Има само стари тръби и една сметка, която рано или късно пак ще бъде изпратена на хасковлии.