Помните ли обещанията? Всички ги помним. "Прогресивна България“ се появи на сцената с една единствена цел, поне така ни казаха: ДА ИЗМЕТАТ СТАТУКВОТО. Да внесат морал, прозрачност и да сложат край на разграбването на държавата. Обещаваха ни модерна и справедлива България, чиста природа и политика, която работи за хората, а не за олигарсите и дерибеите.

Звучи страхотно, нали? Почти толкова страхотно, колкото ски пистата в с. Тънково или пречиствателните станции в Стамболово.

Но нека спрем за момент и да погледнем отвъд лъскавите плакати и телевизионните участия. Защото, когато човек се зарови малко по-дълбоко в почвата на Родопите, същата онази почва, която предстои да бъде превърната в “лунен пейзаж“ от проекта за златодобив “Розино”, той ще открие нещо много познато. Нещо, което мирише на старо, изпитано задкулисие.

Егемен и “духовете“ на Стамболово

На последното обществено обсъждане в Ивайловград за златодобива край Розино се появи едно младо момче. Името му е Егемен Сербест. Той седеше там, държейки се като пламенен защитник на инвестиционното намерение, но имаше един малък проблем... Егемен не живее в региона, няма бизнес, който да зависи от добива на руди, и не е еколог. Защо беше там?

За да отговорим на този въпрос, трябва да погледнем към баща му - Гюнер Сербест. Ако името ви звучи познато, то е защото Гюнер не е случаен човек. Той е ветеран в политическите игри, бивш депутат от ДПС и бивш кмет на община Стамболово.

По време на неговото управление в Стамболово се случиха доста “чудеса“. Спомняте ли си ски влека за който писахме в село Тънково? Обещаваха ни гръцки туристи, модерен ски туризъм и разцвет. Какво получихме? Ръждясали железа на една поляна, изчезнали европейски пари и хижа, която стои заключена като паметник на безхаберието. Над 1 милион лева... изпарени.

Или пречиствателните станции. 11 планирани, 7 построени (ако въобще можем да ги наречем така), а останалите четири съществуват само на хартия. Проектите са стартирали докато е кмет на община Стамболово и продължени докато е вече депутат в НС. Парите са взети, проекти няма. Самият Гюнер Сербест, когато го попитаха за ски влека, отговори с шокиращ цинизъм: "Идеята беше добра, но не е реализирана. И това ще стане някой ден. Така е защото сега не съм там. Няма вода, така е, но аз ли да я прекарам? И ток няма, не съм електротехник, аз съм депутат. Да не би да искате и туристи да събирам Е, нямам такова време...".

Това не е просто административен провал. Това е демонстрация на безнаказаност, това е начинът, по който се прави бизнес с държавни пари: взимаш, усвояваш, оставяш разруха и продължаваш напред.

Новата “екологична“ фасада

И сега се връщаме в настоящето. Каква е връзката между Гюнер Сербест, неговия син Егемен и “Прогресивна България“?

Егемен и баща му бяха сред най-активните хора, събирали гласове в община Стамболово за тази нова “прогресивна“ сила. Защо биха го направили? Дали са повярвали в идеалите за чистота и морал? Или може би са намерили нещо по-ценно... имунитет?

Когато се озовеш в ситуация, в която институциите се интересува къде са потънали милиони, ти имаш нужда от политически чадър. Имаш нужда от “нови хора“ във властта, които да те припознаят като свой.

И тук идва ролята на Светлана Митошева. Тя е вече депутат от същата партия, “еколог“ по образование, но в момента яростен защитник на минния проект край Розино. Тя не е там, за да пази природата, тя е там, за да легитимира интересите на минната компания. Тя е “експертният” и политически параван, зад който се крие разрушението.

Въпросът, който никой не смее да зададе

Картината започва да се подрежда, нали? Старите играчи, които години наред източваха общински и европейски фондове в Стамболово, сега намериха нов дом в “Прогресивна България“. Те доставят гласове, те осигуряват “подкрепа“ за бизнес интереси, а в замяна получават... какво?

Ние не вярваме в съвпадения. Не е съвпадение, че същите хора, които оставиха Стамболово с с недовършени, но платени проекти, сега са най-гласовитите поддръжници на проекта, който ще превърне долината на Бяла река в лунен пейзаж.

Запитайте се: ако новите "спасители“ на България се обграждат с такива фигури, кой всъщност дърпа конците? За кого работят те? Явно, че за един много тесен кръг от хора, които разбират България не като родина, а като ресурс за експлоатация.

Ски влекове, пречиствателни станции, златни мини... Разликата е само в имената на проектите. Схемата остава същата. И ако не спрем да задаваме тези въпроси сега, утре ще се събудим в една държава, в която всичко, което искахме да бъде смислено, красиво и чисто, е било “усвоено“ от същите тези “прогресивни“ герои.

Въпросът е: Кога ще се събудите и ще им позволим ли?