Има места, които носят душата на един цял регион. За Хасково това е връх Аида (Мечковец). Място, което не е просто географска точка, а символ на поколения българи, търсили покой, чист въздух и досег с природата и историята. Днес обаче този символ тъне в разруха, а пътят до него напомня на декор от апокалиптичен филм.

Спомена на едно величие

Преди години хижа “Аида“ беше туптящото сърце на община Минерални бани. Място за отдих на хиляди българи, за детски лагери, за туризъм, достъпен за всеки. Но стойността на този район е много по-дълбока от бетона на хижата. Тук, в подножието на върха, се намират уникалните тракийски шарапани, мегалитни паметници, които са оцелели хилядолетия, за да бъдат забравени днес от собствената ни държава.

Умишлена безстопанственост или престъпна небрежност?

Днес картината е болезнена. Пътят до върха е почти непроходим, осеян с кратери, които сякаш нарочно отблъскват всеки дръзнал да посети планината. Самата хижа “Аида“ е оставена на произвола. Районът в подножието се “нарязва” и разпродава “на парче“.

Въпросът е един: Кой има интерес хората да спрат да посещават това приказно място?

Схемата изглежда добре позната, когато едно място бъде оставено да се разруши, цената му пада, интересът на обществото изстива и изведнъж се появяват частни интереси, които “усвояват“ наследството ни. Защо нито общината, нито държавата полагат усилия да запазят тракийските светилища, да оправят единствения път до горе и да върнат хората? Бездействието често е по-красноречиво от думите.

Има ли път назад?

Възраждането на Аида не е въпрос само на пари, а на чест. За да се превърне районът отново в перлата на Минерални бани, са нужни три спешни стъпки:

Незабавен ремонт на пътната инфраструктура, защото туризмът започва с достъпността.

Прозрачност на собствеността. Хората трябва да знаят кой, как и на каква цена стопанисва земята около върха.

Отдаване на полагаемото им на шарапаните и превръщането на района в културно-исторически парк, който да привлича туристи от цяла Европа.

Аида не е просто връх и една хижа... Аида е памет и ако позволим тази памет да бъде заличена от бурени и лични интереси, губим част от себе си. Време е да спрем да си затваряме очите.