Месеци наред новите управляващи от “Прогресивна България“ обикаляха залите и площадите на страната с едно основно обещание: “Демонтаж на олигархичния модел. Край на статуквото. Връщане на държавата на хората.“ Звучи страхотно, нали? Почти вдъхновяващо. Близо 45% от българите повярваха, излязоха и им дадоха пълно мнозинство в парламента. Дадоха им цялата власт.

Но ето какво се питаме днес, докато прахът от изборите сляга:

Какво всъщност означава “демонтаж на модела“ в реалния живот?

Означава ли просто смяна на министри и управителните съвети на няколко държавни фирми? Или означава спиране на най-бруталния, неморален и узаконен обир в съвременната ни история... този, който се случва всеки ден в българските болници?

Помислете за момент. Ако утре ни заболи сърцето или детето ни вдигне опасна температура, къде отиваме? Отиваме в сграда, над която пише “Болница“. Но по закон, благодарение на една "гениална" реформа отпреди 25 години, тази сграда не е просто медицинско заведение. Тя е ЕООД или АД. Тя е търговско дружество.

Сериозно, замислете се. Държавата е решила, че здравето на нашите родители, на децата ни и нашето собствено здраве е стока. Болницата е сергия, тя трябва да генерира оборот, да преследва печалба и да отчита баланс пред НАП. Как ви звучи това? Напълно нормално или абсолютно безумно?

И тук идва най-интересната част. Понеже системата е направена “парите да вървят след пациента“, частните болници у нас получават точно толкова пари от Здравната каса, колкото и изнемогващите държавни регионални болници. Но има уловка. Частният инвеститор не е глупав. Той си избира само печелившите дейности. Инвазивна кардиология? Да, моля. Скъпа хирургия? Заповядайте. Педиатрия? Инфекциозни болести? Денонощно спешно отделение, което да поема ударите на цяла една област? “О не, съжаляваме, това носи загуби, оставете го на държавната болница.“

Резултатът? Държавните и общинските болници потъват в дългове, лекарите и сестрите бягат, а ние - българските данъкоплатци, които всеки месец си внасяме здравните осигуровки, накрая плащаме още веднъж. ПЛАЩАМЕ КЕШ. За “избор на екип“, за “битови условия“, за консумативи... ПЛАЩАМЕ ЗА ДА ОЦЕЛЕЕМ.

И докато ние се чудим как да доплатим за операцията на баба си, в страни като Словения и Хърватия гледат на това с недоумение. Там болниците не са търговци. Те са публични институции. Там частна болница не може просто така да се закачи за държавната каса, тя получава договор само по изключение, ако държавата изрично я наеме като подизпълнител за определена задача. Там пациентът не вади пачка пари на гишето, след като вече е платил осигуровките си.

Така че, нека попитаме новото мнозинство в София.

Нали бяхте алтернативата? Нали обещахте да върнете държавността?

Ето ви първата, най-важна стъпка: извадете болниците от Търговския закон. Направете ги отново бюджетни предприятия под прекия контрол на Министерството на здравеопазването. Спасете губещите, но критични отделения в регионите. Спрете лова на клинични пътеки и превърнете здравеопазването от пазарна сергия обратно в това, което трябва да бъде, приоритет за национална сигурност.

Разбира се, веднага ще чуете писъци. Частните лобита ще извадят дебели папки със закони и ще ви обяснят как това “нарушава свободната инициатива“. Финансовите технократи ще кажат, че държавните болници са “бездънна яма“.

Но вие имате 131 депутати, имате цялата власт, дадена ви от хората, за да разбиете точно тези лобита.

Въпросът е:

Имате ли смелостта да го направите, или просто ще смените едни мениджъри с други, докато системата продължава да изсмуква парите ни?

Ние просто питаме. И ще гледаме много внимателно.