Ако някой все още не разбира защо България прилича на пациент в последен стадий, е време да обясним с една стара, но златна народна мъдрост:

„Рак, мерак и простак не се лекуват.“

И ако тази мъдрост някога е била просто философска сентенция, днес тя е точната диагноза на българската политическа трагикомедия.

РАКЪТ: ШИШИ – ТУМОРЪТ, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОПЕРИРА

Ракът в България не е просто болест – той си има име и депутатска карта. Човекът, който никой не знаеше #КОЙ е, но мистериозно продължава да изяжда здравите тъкани на държавата, заемайки все по-централно място в системата.

Ракът на България е метастазирал във всичко – в съдебната система, в медиите, в енергетиката, в икономиката... Единственият орган, до който още не е стигнал, е Българската федерация по шахмат, но и там нещата изглеждат съмнителни.

Той отдавна не се крие. Не му се налага. Защото в България ракът не се лекува – той се издига в култ.

МЕРАКЪТ: КОПЕЙКИН – ПИНЧЕРЪТ НА ТИКВАТА, КОЙТО МЕЧТАЕ ДА Е ЛЪВ

Меракът в тази история е онзи неуморим политически пинчер, който се събужда и заспива с мисълта, че е спасителят на нацията.

Човекът, който смята, че историята започва и свършва с него, а всичко останало е американска конспирация.

Докато „възрожденците“ се кълнат, че са най-яростната опозиция на статуквото, те удобно заобикалят един факт – никога не лаят срещу Шиши и Тиквата. Единствената им битка е с конкуренцията – всяка партия, която може да привлече излъганите избиратели.

Но това не пречи на Копейкин да се държи като бъдещ диктатор, готов да изгони всички „предатели“, „соросоиди“ и „грантаджии“, като същевременно трупа имоти със скоростта, с която баба му е трупала буркани за зимата.

За момента меракът му остава мерак. Защото за да управляваш държава, трябва поне да имаш някаква идея как да го направиш, а не само да размахваш знамена и да ревеш за рубли.

ПРОСТАКЪТ: ТИКВАТА – ОТ УЛИЧНА МУТРА ДО „ГЛАВЕН ПРОСТОСМЪРТЕН“

Простакът, естествено, си е все същият.

От времената, когато държеше бухалка, до времената, когато държи държавата за гърлото, Тиквата не се е променил – просто е заменил мутренския анцуг с премиерски костюм (който обаче винаги му стои сякаш е взет под наем).

В парламента се карат, но след това си правят далаверите заедно. Един глас тук, едно „разбрахме се“ там, и простакът остава на върха.

Защото простакът не се лекува. Простакът управлява.

ФИНАЛНА ДИАГНОЗА

България е болна. И лекарството не е в сегашните „спасители“. Защото:

Ракът няма намерение да умира, той само расте.

Меракът ще си остане само мерак, защото менталният му таван е нисък.

Простакът няма да се промени – той си е добре така.

А ние? ... Ние сме пациентите, които всеки път избираме да си пием хапчетата за забрава вместо да излекуваме болестта.

Присъединете се към нашата общност в Telegram тук