На 12 май 1876 година приключи земният път на един от най-пламенните апостоли на Априлското въстание – Георги Бенковски. Днес, 149 години по-късно, неговата жертва и дело продължават да вдъхновяват поколенията.  

Бенковски – легендата, която не умира

Роден като Гаврил Хлытев, Бенковски се превърна в символ на безграничната преданост към свободата. Като войвода на въстаническа чета той води безброй сражения с османските угнетители, а неговите смели действия и харизма го превръщат в страх за врага и надежда за робите. Животът му предизвикателно се прекъсва край моста в местността Костина, където пада убит, а отрязаната му глава е измита в близкото Кърваво кладенче. Но духът му остава жив в сърцата на българите.  

Тържествена церемония в памет на героя

Тази година, както всяка друга, местността Костина отново беше свидетел на тържествена церемония в негова чест. Началото на събитието бе дадено от "квартет Белканто", чиито възрожденски песни прозвучаха  като напомняне за епохата на борби и възвишен патриотизъм.  

След музикалната почит, кметицата на град Тетевен д-р Мадлена Бояджиева изнесе слово, подчертавайки значението на паметта за Бенковски и неговите съратници.

Клетвата

Децата от спортно училище "Георги Бенковски" град Плевен изпълниха клетва за последване на неговите добродетели, обещавайки да помнят с гордост неговото име и да се стремят към високи му идеали.  

Венци и цветя за безсмъртния войвода

Пред паметника на Бенковски бяха положени венеци и цветя от представители на общини от цялата страна, министри, обществени организации и частни лица.

Възстановка на героичната смърт

Кулминацията на церемонията бе възстановката на последните моменти от живота на Бенковски край моста в месноста Костина. Актьори пресъздаха драматичните събития, когато войводата е обкръжен и убит, а кървавите следи от неговата глава остават в кладенчето – мълчалив свидетел на жестокостта и в същото време на безсмъртието на идеите му.  

Да следваме примера на героите

Години минават, но делата на Бенковски и опълченците остават незабравими. Нека паметта за тяхната жертва ни напомня, че истинските герои не умират – те живеят в делата и стремежите на тези, които ги наследяват.