На 10 декември 1877 г. светът става свидетел на една от най-знаковите битки в Руско-турската война (1877–1878) – освобождението на Плевен. Тази победа не само бележи края на една изтощителна обсада, продължила почти пет месеца, но и отваря пътя към дългоочакваното Освобождение на България.

След началото на войната през пролетта на 1877 г. руските войски, заедно с българските опълченци, преминават Дунав и се отправят към сърцето на Османската империя. Град Плевен се оказва стратегическа точка за отбраната на Османската империя – пресечна точка на важни пътища и укрепен бастион, от който османските войски могат да контролират региона.

През юли 1877 г. е първият опит да се превземе Плевен, но защитата водена от турският командир Осман паша, отблъсква атаките. След три неуспешни щурма, руското командване променя тактиката си и преминава към продължителна обсада, която започва през септември.

Обсадата на Плевен става символ на издръжливост и стратегическо планиране. Руснаци, румънци и българи, обединени под командването на генерал Тотлебен, успяват да изолират града напълно, прекъсвайки снабдяването му с храна и боеприпаси.

На 10 декември 1877 г., след месеци на глад и изтощение, Осман паша предприема последен опит да пробие обсадата. Атаката обаче се проваля, а Осман паша е принуден да се предаде. Тази победа има огромно значение за войната, защото след падането на Плевен руските войски получават възможност да продължат настъплението към София и Одрин, поставяйки началото на края на османското господство в България.

Победата при Плевен е повратен момент в Руско-турската война. Тя ускорява хода на военните действия и проправя пътя към подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г., който полага основите за възстановяването на българската държава.

За българския народ Плевен е символ на надеждата и свободата. Жертвите, дадени от руските, румънските и българските войници, са ярко свидетелство за силният дух и общата борба срещу тиранията.

10 декември не е просто дата в историята – тя е урок за силата на единството и вярата в справедливостта. Тази победа напомня, че свободата не се дава, а се извоюва с решителност и саможертва.