8500 декара, 350 000 евро и един неудобен въпрос към „Прогресивна България“: сменихме ли корупционния модел или само пренареждаме дъската?

В България има една прекрасна политическа традиция. Когато си във властта, всичко е стабилно, но когато паднеш от власт... изведнъж всички около теб се оказват корумпирани, когато се разделиш с вчерашните си съюзници... започваш да си спомняш.

Кой какво направил, кой какво взел, кой кого назначил, кой на кого се обадил и най-вече - кой какви тайни знае.

След разцеплението на ДПС започна точно такава война. Ново начало срещу АПС. До вчера едно политическо семейство, днес... взаимни обвинения, сигнали и компромати. А сега към тази картина се добавя и един доста любопитен сюжет от Хасковско и Кърджалийско.

8500 декара и 350 000 евро

Икономическа полиция в Кърджали разследва предполагаема схема за европейски субсидии.

Говори се за 8500 декара, осем свързани кандидати и над 350 000 евро плащания за две години. Част от заявените площи според проверяващите били гора, други - застроени имоти.

Едно лице кандидатствало и за останалите с пълномощни. Сред задържаните за 24 часа е и Муса Чолак - бивш заместник-кмет и бивш председател на Общинския съвет в Минерални бани. Чолак, разбира се, има друга версия. Според него зад всичко стои политическият му противник Мюмюн Искендер, който се опитвал да отклони вниманието от собствените си проблеми.

Кой е прав? Не знаем. И точно затова има полиция, прокуратура и съд, но има един въпрос, който журналистите могат да задават още сега:

Къде са парите и кой реално ги е получил?

А сега да погледнем по-голямата картина

Румен Радев и „Прогресивна България“ дойдоха с обещанието за нещо грандиозно.

Демонтаж на олигархичния корупционен модел, прозрачни обществени поръчки, контрол върху публичните средства, проверка на ключови договори. Дори самата партия говори за ревизия на поръчки, „откъдето са източени милиарди“.

Прекрасно. Само че има един малък проблем.

Българите вече са чували това.

Много пъти. Същите обещания, същите думи, същият „исторически момент”, същият „нов морал“. И след това... нови табелки по старите врати.

„Борбата с корупцията“ има много странен смисъл

Ако корупцията е лоша само когато е извършена от политическия ти противник, това не е борба с корупцията, това е конкуренция за пазара на корупцията. Ако вчера едни хора са контролирали схемите, а днес други хора просто заемат местата им, България не е изчистила системата. Направила е ротация, като при футбола.

Само че играчите сменят фланелките, а съдията остава същият.

И тук идва въпросът за АПС

В политическите среди вече се говори за подкрепата на различни формации и играчи за новото управление.

Нека не наричаме това „купен имунитет“, защото това трябва да бъде доказано.

Но нека зададем по-простия въпрос:

Има ли политически договорки, които осигуряват неприкосновеност на хора, срещу които има сериозни съмнения или производства?

Ако няма - чудесно. Тогава прозрачността би трябвало да е лесна. Публикувайте договорките, покажете гласовете, покажете назначенията, покажете кой какво получава, покажете кой какво подкрепя.

И приключваме с конспирацията. Това е красотата на документите, зщото те са доста по-неподатливи на партийна пропаганда.

А местните феодали гледат внимателно

Защото предстоят президентски избори, после - местни, а в България местната политика е отделна вселена. Там не се гласува само за идеология. Гласува се за:

работа, общинска поръчка, земя, разрешително, проект, субсидия, влияние.

И когато местният политически началник не знае дали утре ще бъде на власт, започва да се оглежда.

Кой идва? Кой си отива? Кой ще държи прокуратура? Кой ще нарежда на полицията? Кой ще има държавни институции? Кой ще раздава порциите?

Това е старата българска политика.

И ако някой си мисли, че „Прогресивна България“ автоматично е имунизирана срещу нея само защото името звучи прогресивно, значи е повярвал на рекламата преди да прочете договора.

Затова 8500-те декара са по-важни, отколкото изглеждат

Защото това не е просто история за пасища, това е тест. Тест за прокуратурата, тест за съда, тест за ДФ „Земеделие” и най-вече тест за новата власт. Ако има измама - осъдете виновните, ако няма - оправдайте обвинените. Ако има политическа поръчка... покажете я, ако няма... чуйте и двете страни и не правете най-българското нещо:

да смените едни недосегаеми с други недосегаеми.

Защото „прогресивното начало“ има един много прост начин да докаже, че е ново

Нека осъди виновните. Без значение дали са:

ДПС - Ново начало, АПС, ГЕРБ, или някой, който още не си е избрал партия.

Тогава ще повярваме.

Защото истинската антикорупционна политика има една особеност:

не избира политически удобни корумпирани.

Тя избира доказателствата.

Иначе историята е много проста

Едните управлявали, после се скарали, започнали да си вадят кирливите ризи, новите дошли с обещание да изчистят старите, старите започнали да се прегрупират, местните феодали започнали да се оглеждат, а прокуратурата започнала да намира интересни истории.

Случайност?

Възможно е.

Но в България човек трябва да е много наивен, за да повярва в толкова много политически случайности наведнъж.

Кой ще влезе в затвора?

И ако отговорът е:

„Все още никой“ - добре, ще чакаме, но ако след година видим, че старите играчи са сменили фланелките, местните феодали са си намерили нов покровител, а само имената на недосегаемите са различни...

тогава ще знаем.

Не сме демонтирали системата. Просто сме ѝ сложили ново лого.