Преди месец и половина написахме статия "Има ли топки новата власт?" за обещания „демонтаж на модела“ и зададохме на новите управляващи един прост въпрос: как изглежда този демонтаж в реалния живот? Тогава говорихме за здравеопазването, за болниците, за парите, които държавата харчи, и за онова абсурдно положение, в което българинът плаща здравни осигуровки, а когато животът го постави пред най-тежките изпитания, често се оказва, че трябва да извади още пари от джоба си.

Днес вече имаме и човешкото лице на този проблем. Не статистика, не графика, не бюджетна таблица. Не едно и две болни деца и родители, които търсят спасение във Facebook.

И тук някой непременно ще каже: „Как можете да намесвате политиката? Детето е болно!“

А как да не я намесваме? Ние не политизираме детето. Политизираме въпроса защо неговите родители трябва да молят цял един народ за пари, за да получи то лечение. Това не е политическа атака срещу едно семейство. Това е въпрос към държавата.

Защото преди изборите ни обещаваха справедливост. Обещаваха край на стария модел, край на олигархията и връщане на държавата на хората. Добре. Ето ви един човек. Ето ви едно семейство. Ето ви една трагедия. Къде е държавата?

Разбира се, българите ще помогнат. Ще дадат от малкото, което имат, защото отсреща е дете. И точно това е едновременно най-красивото и най-тъжното в цялата история. Народът отново ще покаже повече човечност, отколкото системата показва ефективност.

Но нека не бъркаме двете неща. Дарението е акт на човечност. То не е модел на здравеопазване. Facebook не може да бъде национална здравна система, а милосърдието на гражданите не може да бъде бюджетна политика.

И когато управляващите споделят апела за дарение, това може да е човешки жест. Но ако след това ни кажат да не „политизираме“ случая, защото трябвало просто да помогнем, тогава вече нещо е дълбоко сбъркано. Да, ще помогнем, но едновременно с това ще попитаме защо изобщо се налага да помагаме по този начин.

Това е въпросът, от който не трябва да бягате.

Не ви питаме защо българите трябва да даряват. Българите винаги са дарявали. Питаме защо държавата, която обещахте да промените, още не може да гарантира, че едно дете няма да зависи от това колко пари ще съберат непознати хора в интернет.

И тук вече няма значение колко красиви думи сте използвали преди изборите. Няма значение колко пъти сте произнесли „справедливост“, „държавност“ и „край на модела“. Политиката се измерва не с обещанията преди властта, а с това какво се случва с човека, когато вече държите властта.

Затова ще продължим да питаме и не защото сме против децата, а точно защото сме за тях.

И защото искаме един ден, когато някое семейство се сблъска с най-страшния момент в живота си, да не отваря Facebook, за да търси пари.

Преди месец и половина ви казахме: „Ще гледаме много внимателно.“

Продължаваме да гледаме и да питаме.