Вече ви разказахме за протеста на земеделците в Ивайловград и популисткото “решение” по време на предизборната кампания, от страна на Светлана Митошева - една от новите народни избраннички от “Прогресивна България”.

Сега вече уверява хората, че след като имаше парламентарни въпроси и публични обещания, вече има решение. Но вместо да чуем какъв е конкретният план, какъв е бюджетът, какви преговори са проведени с Гърция и кога реално ще бъде променен режимът на пункта, получаваме нов политически разказ.

Този път главният герой вече не е земеделецът.

Главният герой е... линейката.

От тракторите стигнахме до Спешна помощ

Новото обяснение гласи, че Министерството на здравеопазването било готово да започне процедура, защото линейките трябвало по-бързо да достигат до болницата в Свиленград през Гърция.

Звучи благородно. Кой би спорил срещу по-бърза линейка?

Само че възниква един неудобен въпрос.

Какво общо има това с исканията на протестиращите земеделци?

Те не блокираха границата, защото линейките закъсняват, те не поискаха специален режим за спешна помощ.

Те поискаха едно съвсем конкретно нещо.

“Да могат тежкотоварните автомобили да преминават през пункта”.

Това е съвсем различен въпрос.

Една много интересна подробност

В България почти всички линейки са проектирани така, че максимално допустимата им маса да бъде до 3500 килограма.

Защо?

Защото тогава могат да бъдат управлявани с обикновена категория B, не е необходима категория C, не попадат в режима за тежкотоварни автомобили. Именно затова производителите конструират линейките така, че да останат под тази граница.

Да, когато са напълно оборудвани и превозват пациент, реалното им тегло може да бъде много близо до лимита, но нормативно те попадат именно в категорията до 3,5 тона, а не над нея.

И тук започва истинската мистерия.

Ако спорът е за ограничението над 3,5 тона, как точно линейките решават проблема на земеделците?

Политическата подмяна

Това е класически пример как неудобният разговор се заменя с емоционален.

Вместо да говорим за инфраструктура, международни спогодби за тежкотоварни превозни средства, носимоспособност на пътя, инвестиции, контрол на тежкотоварния трафик, разговорът внезапно се измества към...

Спешната помощ.

Защото никой не иска да изглежда като човек, който е против линейките. Това е силен политически ход, но не е отговор на въпроса.

Истинският проблем остава

Земеделците не са възпрепятствани от линейките, те искат собствената им продукция да стига по-бързо до пазара.

Това са две различни теми.

И когато политикът започне да говори за едната, за да избегне другата, това не решава проблема, просто... измества разговора.

Популизмът винаги работи по един и същи начин

И както ви казахме и преди, първо идва обещанието, после писмото, след това парламентарният въпрос, после новата причина, после новата надежда, след това още една процедура, после още едно министерство, после още една работна група и накрая... тракторите отново са на пътя.

А знакът още стои.

Политиката не трябва да се оценява по броя на парламентарните въпроси, нито по това колко благородно звучи следващото обяснение.

Тя трябва да се оценява по един прост критерий.

Промени ли се нещо за хората?

Защото земеделците от Ивайловград не протестират срещу липсата на кореспонденция между министерствата или маршрута на линейките, те протестират, защото след всички обещания, публикации и изявления, тежкотоварните камиони все още не могат да преминават през граничния пункт.

И именно това е фактът, който не може да бъде заменен с нито едно ново писмо с входящ номер... или без.