В продължение на повече от десетилетие, управляващите на държавата водят страната ни към разруха, като това особено се усеща в провинциалните градове и региони на България. Престъпното бездействие и умишленото неглижиране на жизненоважни сектори като образованието, здравеопазването и достъпа до чиста питейна вода обричат бъдещето на българските граждани. Едно от най-тревожните места е град Хасково, който от години страда от остър недостиг на годна вода за пиене.

Хасковлии са принудени да пият вода, която е негодна за консумация поради високото съдържание на уран – наследство от старите уранови мини в района. Водоснабдяването в града е критично, а въпросът с качеството на водата е един от най-сериозните проблеми, пред които местното население се изправя. И въпреки че това е известно от десетилетия, държавата и местната власт под ръководството на ГЕРБ не предприемат никакви сериозни мерки за разрешаване на кризата.

Във вода газим - жадни ходим!

Решение на този проблем съществува и е заложено още през 1988 г. – проектът „Доспат-Въча“. Този мащабен инфраструктурен проект, създаден от ВОДОКАНАЛПРОЕКТ предвижда водоснабдяване на областите Пловдив и Хасково с чиста питейна вода, идваща от Родопите. Разработката се предвижда да обхване водоснабдяването на градовете Пловдив, Хасково, Харманли, Симеоновград, селищни системи Пловдив, Асеновград и Първомай. Ако проектът беше реализиран, Хасково и околните населени места щяха да получават вода, свободна от замърсители като уран, но въпреки това, той остава в застой повече от 30 години.

Главният инженер на проекта, г-жа Анка Петкова, до последния си дъх се е борила за осъществяването му. През целия си живот Петкова е вярвала, че този проект може да спаси живота на хиляди българи, като им осигури чиста и безопасна вода за пиене. Но нейните усилия срещат умишленото нехайство и дори съпротива от страна на държавата. След кончината ѝ преди 5 години, проектът „Доспат-Въча“ случайно или не излиза на дневен ред.

Скритото споразумение

Нещо още по-стряскащо се случва след смъртта на Анка Петкова – на 24.03.2021 г. правителството на Република България подписва споразумение с правителството на държавата Израел за сътрудничество в областта на водните ресурси. Отново незнайно защо същото влиза в сила от 26.07.2024 г. В него не става ясно каква е конкретната полза за държавата Израел. Дали го правят от добро сърце? Или може би сме им симпатични? Съгласно информация от експерти в сектора, израелски фирми са проявили интерес към проекта „Доспат-Въча“ още преди подписването на споразумението. Този факт обаче остава в тайна за българските граждани, тъй като споразумението се държи в пълно затъмнение от държавата в продължение на цели три години.

Дали е съвпадение, че след смъртта на Анка Петкова, правителството под ръководството на ГЕРБ отваря пътя за чуждестранни компании, които да се възползват от водата на България? Възможно ли е водата на България – вече ключов ресурс в световен мащаб – да стане обект на износ, по същия начин, както се случва със златото и други природни богатства? Интересен е член 1 от споразумението между България и Израел, който гласи: "Страните ще улесняват възможностите за сътрудничество в областта на водите на национално и МЕЖДУНАРОДНО ниво с цел насърчаване на възможностите и иновациите за развитие на водната индустрия, насочени към предизвикателствата във водния сектор на местно и ГЛОБАЛНО ниво".

Глобалните нужди и българските ресурси

Водата днес е един от най-ценните ресурси в глобален мащаб. Изчерпването на чистите водоизточници, особено в страни с проблеми с климата и природните ресурси, превръща достъпа до питейна вода в ключов въпрос за световната сигурност. В този контекст е особено тревожно, че българските водни ресурси могат да попаднат под контрола на чужди фирми и държави, ако проектът „Доспат-Въча“ бъде реализиран чрез чуждестранни инвестиции.

Управляващите на държавата в лицето на ГЕРБ, които през годините позволиха златото на България да бъде експлоатирано и изнасяно от чуждестранни компании, сега изглежда готова да направи същото и с водата – един ресурс, без който ние българите буквално не можем да оцелеем. Умишленото бездействие на правителството по отношение на проекта „Доспат-Въча“, е поредният пример за това как управниците ни водят унищожителна политика, оставяйки българските граждани без основни жизненоважни услуги.

Умишлена политика на разруха

ГЕРБ, партията, която уж се бори за стабилност и развитие, умишлено води българските градове в провинцията към разруха. Липсата на адекватна инфраструктура, здравеопазване, образование и вода води до масово обезлюдяване на малките градове и села. Хората напускат родните си места в търсене на по-добър живот, оставяйки цели региони на произвола на съдбата.

Бъдещето на България не трябва да бъде определяно от чужди интереси, скрити договори и безотговорни политици. Проектът „Доспат-Въча“ може и трябва да бъде реализиран в интерес на българските граждани – за чиста питейна вода, за здраве и за живот. Управляващите обаче, със своето престъпно бездействие, за пореден път доказват, че техният приоритет не е българският народ, а нечии други интереси.

Въпросът сега е дали ще позволим да се случи поредното ограбване на националните ресурси, или ще се борим за справедливост и за бъдещето на нашите деца.