ОТМЕНЕНИЯТ ПРОТЕСТ
Никой не се е свързал с него, за да му предложи помощ. Никой не се е обадил, за да каже: „Идвам, ще говоря. Ще покажа лице. Ще застана до теб.“
Задайте си един прост въпрос:
Кой е Иван Гарилов, организаторът на протеста, и заслужава ли да бъде така лесно поруган?
Екипът на "Красиво Хасково" се свърза с Иван и ще ви го представим такъв, какъвто го видяхме ние.
Той не е политик, не е медиен магнат, не е човек с достъп до милиарди. Той е просто един млад българин на 33 години, който търси отговори и каза: "Не, не приемам това. Искам живот. Искам сигурност. Искам справедливост."
И тогава какво направихме ние, българското общество?
Избрахме да мълчим, да се крием, да наблюдаваме и да чакаме някой друг да свърши работата.
Да го кажем направо, бруталното убийство на младо момиче, на Маги, от ръката на 17-годишен, е престъпление, което трябваше да разтърси основите на обществото. Това не е просто „трагедия“ – това е провал на институциите, провал на семействата, провал на държавата. Но най-вече ... провал на хората. Да, на всички нас.
И в този вакуум на бездушие се изправи Иван Гарилов. Сам, без партийна подкрепа, без медийни екипи, само с вяра, че някой в този град все още има сърце.
Той обяви дата за протест. А обществото?
Никой не се е свързал с него, за да му предложи помощ. Никой не се е обадил, за да каже: „Идвам, ще говоря. Ще покажа лице. Ще застана до теб.“ Никой. Нито един от онези, които пишат сърцераздирателни коментари във Facebook, нито един от „будните граждани“, които задават въпроси на полицията онлайн. Всички мълчат, когато дойде време не за лайкове, а за действие.
Единственият, който се е "осмелил" да му подаде ръка, макар и морално, е бил областният координатор на партия „Величие“ - г-н Христо Петров, но ясно му е заявил, че това не е партийна кауза, а нещо което засяга всеки един хасковлия и всеки един българин и затова получава неговата морална подкрепа като баща и гражданин.
А после се питаме: „Къде е справедливостта?“ Е, тя е там, където сте и вие ...никъде.
Смелостта не е героичен акт на кино, тя не идва със сценарий и музика на заден фон. Смелостта е това, което направи Иван Гарилов, заставайки сам срещу безразличието.
Той не търси власт. Иван търси отговорност от полицията, от институциите, от онези с кресла и заплати, които трябва да ни пазят, но са се превърнали в съучастници на престъпленията. Мълчаливи, бездействащи и удобни.
И когато питате: „Кой ще промени България?“, не гледайте в телефона или монитора. Погледнете към Иван, човекът, когото предадохте с мълчание.
Може да го наречете Дон Кихот, да се подиграете, да си кажете „Какъв е тоя?“ Но не забравяйте, че той бе единствения, имащ смелостта да се изправи и да заяви позиция.
Днес мелниците са институциите без сърце, обществото без морал и мълчанието, което убива повече от престъплението.
Отмененият протест не е провал на Иван Гарилов, а е паметник на нашето мълчание.
Протестът не се състоя не защото Иван се отказа, а защото вие се отказахте. От отговорността, от съвестта си ... от човечността.
Но той няма да спре. Дори сам, дори с глас, който никой не иска да чуе, защото, както сам каза:
„Животът започва, когато спрем да се страхуваме.“
Гледайте внимателно. Може би това е един от малкото мъже, който още вярва, че истината си струва битката.
А заглавието?
То по-скоро не е "отменения протест", а е... отказано съпричастие. Запитайте се сами: "Кой го отказа?"
Присъединете се към нашата общност в Telegram тук
Подкрепете свободното издание на Красиво Хасково! Дарете еднократно избрана от вас сума [тук] или станете абонат за 10 лв/месец [тук]. Благодарим!
Коментари